Протокол и етикет – исторически корени

 

 

Протокол е гръцка дума и означава “първа страница”. В древна Византия на първата страница на договорите са били изреждани имената на най-важните хора, според старшинството им. Не случайно през цялата история до наши дни спазването на старшинството е едно от основните правила в протокола, не случайно в Закона за държавния протокол е отделено най-голямо място на подреждането на държавните институции и на официалните лица.

“Етикет” е френска дума и също има исторически корени – от двора на Краля-слънце Луи ХIV, който наредил да поставят табелки с надписи - “етикети”, с молба царедворците да не газят тревата. Понеже те не се съобразявали с тях, той издал заповед да “се спазва етикета”. В българския език се среща се и понятието етикеция. То е равнозначно на по-близкото до оригинала понятие етикет.

Умението да се държим в обществото е по-широко понятие. Днес в страни като САЩ преподаването на добрите обноски се е превърнало в цяла индустрия. Стотици са фирмите, които организират различни курсове за усъвършенстване на поведението, десетки са учебниците, които се издават и преиздават в огромен тираж.

Стана очевидно, че преводните учебници са приложими само донякъде, защото протоколът има и свои национални особености.

 

Държавният и дипломатическият протокол – източник на “добри практики”

 

У нас, както и навсякъде другаде, има "добри практики" в общуването, които трябва да се поощряват, и "лоши практики", които следва да бъдат разобличавани. Засилените контакти на българите със света през последните десетина години, участието им в обществени прояви у нас и зад граница доведоха до осъзнаване на необходимостта от шлифоване на обноските. Най-активни в търсенето на собственото си усъвършенстване днес у нас са бизнесмените. Учейки се от своите задгранични партньори, те въвеждат норми на бизнеспротокол, които са в непрекъсната еволюция.

Със своите шумни светски прояви шоубизнесът често е носител на безвкусицата, докато консервативният дипломатически протокол по правило е ориентир за добрия тон. Носители на добрите практики са държавният и дипломатическият протокол.

Големите корпорации често въвеждат собствени правила за поведение, които на свой ред се копират от по-малко влиятелните фирми. Има очевидни тенденции на либерализиране - в Европейската комисия и в другите институции на ЕС дамите все по-често се появяват не само с панталон, но и с джинси. В сферата на дипломатическия протокол в повечето страни смокингът изчезна напълно, макар че в света на шоубизнеса той се радва на нещо като ренесанс.

Правилата за старшинство в държавата са определени в Закона за държавния протокол. Чуждите посленици се подреждат според така наречения “пресеанс”, като определяща е дата на връчване на акредитивните писма.

 

 

Добрите обноски - ключ към успеха

Имаме само един шанс да създадем благоприятно първо впечатление за себе си

 

Това, което обикновено наричаме етикеция, протокол или умение да се държим в обществото, днес в САЩ представлява цяла индустрия. Стотици са фирмите, които организират различни курсове за усъвършенстване на поведението, десетки са учебниците, които се издават и преиздават в огромен тираж.

 

Американците са убедени, че това обучение се отразява благоприятно на техния бизнес, на личния им живот, колкото и скъпо да го заплащат. Курсовете никак не са евтини, а индивидуалната подготовка струва десетки хиляди долари. В рамките на тези курсове се инсценират официални срещи, приеми, коктейли, официални вечери и обеди, размяна на подаръци, произнасят се тостове и се води "малък разговор". Типично за американците е, че те никак не се срамуват да признаят, че твърде малко разбират от добри обноски, и като деца повтарят след лектора всеки негов жест или изречение, ако е необходимо - и десетки пъти.

 

Засилените контакти на българите със света през последните десет години, участието им в обществени прояви у нас и зад граница доведоха до осъзнаване на необходимостта от шлифоване на обноските. Вече се появиха първите курсове по бизнеспротокол. Стана очевидно, че преводните учебници са приложими само донякъде, защото протоколът има и свои национални особености. У нас, както и навсякъде другаде, има "добри практики" в общуването, които трябва да се поощряват, и "лоши практики", които следва да бъдат разобличавани. Със своите шумни светски прояви шоубизнесът често е носител на безвкусицата, докато консервативният дипломатически протокол по правило е ориентир за добрия тон. Държавният протокол във всяка страна също фиксира правила, които трябва добре да се познават - например за старшинството на официалните лица.

Етикецията и бизнеспротоколът еволюират. Големите корпорации често въвеждат собствени правила за поведение, които на свой ред се копират от по-малко влиятелните фирми. Служителките от "Бритиш еъруейз" не само са униформени, те имат право да използват гримове, червила и чорапи само в строго определена гама. В някои фирми дамите нямат право да се появяват на работа с панталон. Има и тенденции на либерализиране - в Европейската комисия и в другите институции на ЕС дамите все по-често се появяват не само с панталон, но и с джинси. В сферата на дипломатическия протокол в повечето страни смокингът изчезна напълно, макар че в света на шоубизнеса той се радва на нещо като ренесанс.

 

В Америка казват: "никога няма да имате втори шанс да създадете първо впечатление за себе си". Един от елементите на запознанството е визитната картичка. Удивително е колко много зависи от тези картончета. Ако умеем да ги подадем навреме, на когото трябва, ако в тях се съдържат точните ни данни, те често стават ключът на нашия успех. Ако също така умеем да съхраняваме правилно събраните от нас чужди картички, това често е един безценен капитал от познанства, от който можем да черпим дълго.

 

За работещите в корпоративна среда възможностите за влияние върху съдържанието на техните служебни визитни картички често са нулеви. Големите фирми сами определят формата и съдържанието на визитните картички на своите служители. Често корпорациите ги удостояват с дълги и почти неразбираеми длъжностни наименования. В дадения по-долу пример за картичка на представител на "Шел-България" длъжността "Retail Communications Manager/PA Manager, CEE Retail Communications Coordinator" е съвършено нехраносмилаема.

Ако сами сме си господари, типично е изкушението да си сложим гръмка титла, която обаче често може да се окаже смехотворна. Длъжността "президент" на еднолична фирма, срещу която стои домашен телефон, звучи патетично. Другата често допускана грешка е липсата на данни за основния предмет на дейност на нашата фирма, особено ако тя е малка и наименованието й или емблемата й с нищо не го подсказват. В посочения трети пример "Футура груп" не говори нищо на огромното мнозинство хора, още повече че у нас има регистрани няколко фирми с името "Футура". Правилно би било във визитната картичка да бъде добавено, че фирмата е за регенериране на гуми.

 

Златното правило е да избягвате опциите за много шарени визитки или изработени от нестандартни материи, или с изпъкнал шрифт, или с ваша снимка, колкото и да изглеждат изгодни офертите на печатаря.

 

Визитната ни картичка трябва да съдържа точно този адрес и телефони (факс, имейл), на които най-лесно можем да бъдем намерени. Допустимо е при връчване на визитна картичка на ръка старите данни да се зачертаят и да се посочат новите.

В никакъв случай не трябва да разпространяваме в международна среда визитна картичка с телефонен номер, на който отговаря телефонист без познаване на чужд език. Ако нямаме пряк телефон, в такъв случай за предпочитане е във визитната си картичка да посочваме мобилния си телефон. В развитите страни мобилният телефон вече масово се счита за работен инструмент, а не в средство за улесняване на личния живот. Във визитките, които разпространяваме сред чужденци, които най-често са на английски език, задължително трябва да посочваме кодовете за страната, например +359 2 или 003592 за София или +359 88 за номер по GSM. В адреса на картичките обезателно трябва да е посочен пощенският код. Всичко това невинаги се прави.

Твърде разпространени у нас напоследък са двуезичните служебни визитни картички (на български от едната страна и на английски от другата). За наше улеснение бихме могли да имаме по няколко вида визитни картички - на български, на английски, на друг чужд език (който говорим), с повече или по-малко данни (например с посочен или не домашен адрес и телефон) и да ги разпространяваме по преценка. В развитите страни са разпространени семейните визитни картички, които се използват при общуването извън служебната среда - например те придружават подаръци или букети. В тези картички се посочват имената и на двамата съпрузи и домашният адрес и телефон, както в посочения трети пример.

Дамските визитни картички (на съпруги на официални лица) се отличават по това, че на тях е посочено единствено името на дамата - нито адрес, нито телефон (например на картичката на съпругата на бившия германски канцлер Хелмут Кол пише само "Ханелоре Кол"). Тези визитки служат главно за придружаване на подаръци и букети.

При официални разговори между партньори, които не са се познавали до този момент, визитки се разменят, след като участниците в разговора седнат на работната маса. Гостът поставя пред всеки от стоящите срещу него партньори своята визитка (на маса визитката не се дава в ръка). Домакинът взема в ръка получената визитка, поглежда я и я връща пред себе си (не я прибира в джоба си). Така визитката остава пред него до края на срещата. От Япония се разпространи практиката всеки от участниците за удобство да подрежда пред себе си картичките на стоящите срещу него партньори според тяхното разположение на масата.

 

При запознанства по време на приеми и коктейли, когато събеседниците са прави, визитки се разменят по преценка в края на разговора, последвал запознанството (не със самото запознанство). След като двама или повече партньори са били представени или са се представили един на друг, при подобни случаи следва разговор, при който проличава евентуален интерес към по-нататъшни контакти. Едва тогава, след няколко минути, можем да поемем инициативата да дадем визитката си, което е знак, че очакваме реципрочен жест. В тези случаи визитката се дава на ръка. Тъй като при коктейли и приеми ръцете на участниците често са заети с чаши, дамите следва да са осигурили лесен достъп до визитките си в дамските чантички. Мъжете имат предимството лесно да изваждат визитките си от малкото горно джобче на сакото, а на дамите се налага да ровят в чантите си. Колкото и да са елегантни, разпространените различни видове кутийки за визитни картички само затрудняват размяната на визитки.

Размяната на визитки при правостоящи събеседници е подходящ повод да се каже фразата "Ще ми бъде много приятно да се срещнем отново" и да бъде сменена компанията, тъй като никой не бива да натрапва дълго своето присъствие.

 

Който раздава визитните си картички наляво и надясно, създава впечатлението, че е търговски пътник. Другата крайност е обявената липса на визитни картички у себе си, която може да се изтълкува било като небрежност, било като нежелание за продължаване на контактите.

Една визитна картичка, получена преди време, може да се окаже безценна за нас на днешна дата при две условия. Първо, ако си спомним за полезното запознанство, и второ, ако можем да открием визитката. Класьорите за визитни картички са незаменими за съхранението им. Има различни школи при подреждането им - например тематично или хронологически. Всякакви системи са добри, стига да можем да се ориентираме в тях. Препоръчва се на гърба на визитните картички да записваме повода, при който сме се запознали с даденото лице - например при командировка в чужбина, или други особености - например общи познати. В противен случай част от събраните визитки след известно време престават да ни говорят каквото и да било и можем с чиста съвест да ги изхвърлим. А е жалко, защото всяко запознанство е ценно.